Много добре помня детството си. Бях едно малко, срамежливо момиче от един малък град — а самочувствието със сигурност не ми беше силата. Открих таланта си да пиша едва на десет. Благодарение на това в училище всички ме знаеха като „писателката“ — човекът, който пишеше пиеси и песни за другите. Ако нямах акне, може би щях да съм популярна. Но момчетата не харесваха момичета с пъпки по лицето.
Цялата история на Наталия
Въпреки несъвършенствата си реших, че трябва да се науча да съблазнявам — да разбера как да пленя сърцата на мъжете и да стана истинска ЖЕНА. Исках да разбера мъжете, да ги въртя на малкия си пръст. Затова изчетох безброй книги за съблазняването и флирта. Заглавия като „Мъжете в твоите крака“ и „Как да влияеш на хората“ станаха задължително четиво за мен.
Спечелих първия си конкурс за красота в университета и станах „Мис Университет“. Имаше хиляди други момичета — но аз победих, а съдиите хвалеха поведението, красотата и характера ми. Това беше моментът, в който разбрах, че психологията и самоувереността са двете най-велики неща на света.
Самочувствието ми рязко се покачи. (Е, и звездата на университета се влюби в мен — което също помогна.) Това беше първата ми осезаема победа и първият път, в който наистина се доверих на себе си и прегърнах жената в мен. Не ми отне дълго да осъзная, че това е моята мисия. Психологията! Записах се да следвам психология на същия ден — с всяка клетка в мен знаех, че това е призванието ми.
Вярвам, че…
- Всеки може да превъзмогне травмата и да разгърне потенциала си.
- Съблазнителна богиня живее във всяка една от нас.
- Всички имаме силата да бъдем щастливи.
- Ние сме чудеса, които могат да привлекат още повече чудеса в живота си.
Не мисля, че…
- Че е правилно да оставяме травмите да диктуват живота ни и да решават вместо нас, без дори да го осъзнаваме.
- Че личностното развитие може да бъде пренебрегнато. Както казва Карл Юнг: „Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, отвън ни се струва, че това е съдба.“
Днес съм сигурна, че именно липсата на самочувствие и несигурността ме направиха жената, която съм: успешна, женствена и щастлива. Това беше моят „Аха!“ момент — разбрах, че бъдещето е в моите ръце, че аз мога да извая живота на мечтите си с правилното отношение и правилния начин на мислене. Всичко зависеше от мен. И това ме мотивира никога повече да не пропускам възможностите, които Вселената ми подаряваше.
Можеш да ме видиш да…
чета, водя семинари, пиша книги, тренирам, вечерям със съпруга си и се срещам с амбициозни хора, които споделят моите виждания.
Дневните ми ритуали
медитация, визуализация, водене на дневник, разходки със сина ми, кафе с приятели, тренировка и малко време за мен в края на деня.
- На 18
- Започнах да водя семинари.
- На 19
- Докато още учех, водех тренинги за студенти и професори в моя университет.
- На 20
- Записах се във втори университет и едновременно стажувах в болниците, помагайки на хората.
- На 21
- Завърших с две дипломи и отличие.
- На 22
- Омъжих се за мъжа на мечтите си.
Но някак това не ми беше достатъчно. Все още не живеех живота на мечтите си. Осъзнах, че колкото и да работя, никога няма да постигна баланс, ако работя като магаре. По това време водех семинари из цял свят — дойде момент, в който буквално не знаех къде се събуждам сутрин.
И тогава се случи немислимото. Един ден се събудих и просто не успях да отворя очи. Клепачите ми тежаха, очите ме боляха, главата ми тежеше, ушите ми бучаха… Бях стигнала до бърнаут.
Тогава разбрах, че да работиш по 18 часа на ден не е нормално. Не бях ходила на почивка със съпруга си от две години. Бях пропуснала рождените дни на повечето си приятели. Обожавах работата си и помагах на хиляди — но бях изгубила връзката със самата себе си. Бях поставила себе си, като жена и като душа, на заден план.
Най-накрая си казах СТОП. Записах се на десетдневен ритрийт по випасана, който прекарах в пълна тишина. Беше трудно — болеше ме да съм насаме с мислите си — но това беше първият път, в който бях истински честна със себе си.
Когато се прибрах, казах на съпруга си, че искам развод. Вече не бях несигурното, срамежливо момиче. Бях известна, успешна, истинска жена. Различията ни се бяха изострили през годините — вече не искахме едни и същи неща. Разделихме се с любов и разбиране и оставаме добри приятели до днес.
Започнах да поставям любовта към себе си на първо място. Обещах си да съм 100% честна със себе си и да не правя компромиси, когато става дума за здравето, спокойствието и щастието ми. За няколко месеца бях трансформирала живота си на 180 градуса — към доброто.